10 июл. 2012 г., 21:53

Красотата на Човека

1.6K 0 1
Красиво е това, което не се вижда. Сладко е онова, което не се усеща с езика, а със сърцето.
Слънцето ще огрее само тези, които приемат светлината му. Мракът в душите им ще изчезне и ще остане само искра надежда, блестяща като хиляди кристали. Тази искра ще ги отведе  по светлите пътеки на  неясното бъдеще. Ще им покаже невижданите красоти на чистия разум, който ще победи слепотата на очите и ще отвори мироглед,  напътстващ ги в тъмнината. И точно тогава, в този миг от вечността, ще почувстват яснотата на погледа, за да могат да видят онова, що не се вижда с очи и не се чувства на допир, а именно красотата на собствената им реалност, породена от изкованата съдба на техните ръце. 
Само истинският човек ще оцелее сред човеците. Другите ще просъществуват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Бекяров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...