Красиво е това, което не се вижда.
Сладко е онова, което не се усеща
с езика, а със сърцето.
Слънцето ще огрее само тези,
които приемат светлината му.
Мракът в душите им ще изчезне
и ще остане само искра надежда,
блестяща като хиляди кристали.
Тази искра ще ги отведе
по светлите пътеки на
неясното бъдеще.
Ще им покаже невижданите красоти
на чистия разум, който ще победи слепотата
на очите и ще отвори мироглед,
напътстващ ги в тъмнината.
И точно тогава, в този миг от вечността,
ще почувстват яснотата на погледа,
за да могат да видят онова,
що не се вижда с очи и не се чувства на допир,
а именно красотата на собствената им реалност,
породена от изкованата съдба на
техните ръце.
Само истинският човек
ще оцелее сред човеците.
Другите ще просъществуват.