10 jul 2012, 21:53

Красотата на Човека

  Poesía
1.6K 0 1
Красиво е това, което не се вижда. Сладко е онова, което не се усеща с езика, а със сърцето.
Слънцето ще огрее само тези, които приемат светлината му. Мракът в душите им ще изчезне и ще остане само искра надежда, блестяща като хиляди кристали. Тази искра ще ги отведе  по светлите пътеки на  неясното бъдеще. Ще им покаже невижданите красоти на чистия разум, който ще победи слепотата на очите и ще отвори мироглед,  напътстващ ги в тъмнината. И точно тогава, в този миг от вечността, ще почувстват яснотата на погледа, за да могат да видят онова, що не се вижда с очи и не се чувства на допир, а именно красотата на собствената им реалност, породена от изкованата съдба на техните ръце. 
Само истинският човек ще оцелее сред човеците. Другите ще просъществуват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Бекяров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...