10.07.2012 г., 21:53

Красотата на Човека

1.6K 0 1
Красиво е това, което не се вижда. Сладко е онова, което не се усеща с езика, а със сърцето.
Слънцето ще огрее само тези, които приемат светлината му. Мракът в душите им ще изчезне и ще остане само искра надежда, блестяща като хиляди кристали. Тази искра ще ги отведе  по светлите пътеки на  неясното бъдеще. Ще им покаже невижданите красоти на чистия разум, който ще победи слепотата на очите и ще отвори мироглед,  напътстващ ги в тъмнината. И точно тогава, в този миг от вечността, ще почувстват яснотата на погледа, за да могат да видят онова, що не се вижда с очи и не се чувства на допир, а именно красотата на собствената им реалност, породена от изкованата съдба на техните ръце. 
Само истинският човек ще оцелее сред човеците. Другите ще просъществуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Бекяров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...