Красотата на деня
787
0
0
Тишината замълча.
Дъжд цветята ороси,
а зад облака Луна
прелестите си разкри.
После пукна се зора.
Глас петелът извиси.
Слънцето лъчи разля
и денят се появи.
В ритъм вятър заигра
със листа и със треви.
Полъхът му миг не спря
и росата изсуши.
И настана жарък ден
като огъня в пещта.
Спря се вятърът смутен.
Лятото пося жарта.
Щом последен лъч се скри,
жаби гракнаха във хор.
Чух цигулки на щурци
как трептяха в сол бемол.
Пак изпълнено небе
със звезди и със луна.
Преизпълнено сърце
с красотата на деня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
