Красотата на деня

Тишината замълча.

Дъжд цветята ороси,

а зад облака Луна 

прелестите си разкри.

После пукна се зора.

Глас петелът извиси.

Слънцето лъчи разля

и денят се появи.

В ритъм вятър заигра

със листа и със треви.

Полъхът му миг не спря

и росата изсуши.

И настана жарък ден

като огъня в пещта.

Спря се вятърът смутен.

Лятото пося жарта.

Щом последен лъч се скри,

жаби гракнаха във хор.

Чух цигулки на щурци

как трептяха в сол бемол.

Пак изпълнено небе

със звезди и със луна.

Преизпълнено сърце

с красотата на деня.