Не мрази красивата жена,
в която мъжът ти се заглежда.
Ти не знаеш нищо за нейната съдба,
Не знаеш, че сама децата си отглежда.
Щом мъжа ти покрай нея мине,
мигом ще я забрави, не се плаши.
Знаеш ли, че само с това са ú пълни дните?
Влажни, нагли погледи от мъжките очи.
Знаеш, че вечер, щом си легнеш,
твоят мъж силно ще те гушне.
Недей денем с поглед да го дебнеш,
дали някоя красива дама ще изпусне.
А красивата жена сама си ляга
в студеното легло и плаче.
Мисли за децата и се стяга,
а времето тъй мудно ú се влачи.
Погледите все в нейния се спират -
виновна ли е, ми кажете?
Че мъжките очи със жажда я изпиват.
Всеки може да те мрази, но малко те разбират.
Несигурни, мъжете само погледа си в нея спират.
Прегърнали жените си, заедно вкъщи се прибират.
А съдбата на красивата жена, моля, Вие отгатнете.
Донесла ли ú е красотата щастие - Вие ми кажете.
© Симона Димова Все права защищены