11 апр. 2009 г., 18:24

Красотата в тишината

906 0 1

                                              Мъртва бе тишината...

                                              но в нея имаше сияйна красота,

                                              а залезът оставяше на пътя

                                              своята угасваща следа.

                                              Но бе красиво... а аз вървях,

                                              не  бързах у дома да се прибирам,

                                              замислих се... сетне и посмях

                                              красотата в тишината да намирам.

                                              А лъхаше ли, лъхаше ветрецът,

                                              тихо, колкото усещане да има

                                              и бе топъл и душевно сгряващ,

                                              като даром слънце след студена зима.

                                              Погледна ме небето със синия си поглед

                                              и прати ми на прозрението очите,

                                              с които в тъмното да виждам,

                                              да съзирам светлотата през мъглите.

                                              И за миг роди се ново чувство,

                                              в мен покара бледолика вяра,

                                              тишина, залез и ветрец я посадиха

                                              в почва досегашна - твърда и корава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Паунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...