Apr 11, 2009, 6:24 PM

Красотата в тишината

  Poetry
905 0 1

                                              Мъртва бе тишината...

                                              но в нея имаше сияйна красота,

                                              а залезът оставяше на пътя

                                              своята угасваща следа.

                                              Но бе красиво... а аз вървях,

                                              не  бързах у дома да се прибирам,

                                              замислих се... сетне и посмях

                                              красотата в тишината да намирам.

                                              А лъхаше ли, лъхаше ветрецът,

                                              тихо, колкото усещане да има

                                              и бе топъл и душевно сгряващ,

                                              като даром слънце след студена зима.

                                              Погледна ме небето със синия си поглед

                                              и прати ми на прозрението очите,

                                              с които в тъмното да виждам,

                                              да съзирам светлотата през мъглите.

                                              И за миг роди се ново чувство,

                                              в мен покара бледолика вяра,

                                              тишина, залез и ветрец я посадиха

                                              в почва досегашна - твърда и корава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Паунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...