Кратка житейска история
С куфар в ръка напуснах нашата държава
без бъдеще под корумпираната ù управа.
На чуждата земя дойдох с една мечта голяма
и тъй започна моята човешка драма
От всички сънародници дълго аз странях
и някак си не исках да дружа с тях.
Омръзнало ми беше от завист там и злоба,
с груби отношения от раждане до гроба.
Американец исках аз да бъда тука
с "How are you" и " Thank you" всеки да ми гука.
В кола луксозна да се возя по шосето
и пачка долари да ми шумят в портмонето.
Страхотна къща да опъна кат борците,
на Коледа да я украсявам със венците.
И с усмивка всеки " Сър" да ме нарича,
па макар и никой да не ме обича.
Исках да забравя аз, че там съм се родил,
на потекло, традиция и род изневерил.
Щом чуех аз за българи, пази ме, Боже,
със тях да правиш нещо никога не може.
Така отминаха години, озърнах се и сам бях аз
и сладките усмивки и " Thank you" изчезнаха завчас.
Луксозната кола и къщата все още си стоят,
но хубавите ми моменти на пръсти се броят.
А мойте мисли пак ме връщат някъде назад,
към хората от онзи корумпирания свят.
Как силно иска ми се нещо да направя,
недоверието и съмнението да забравя.
Защото всички ний желаеме да сме щастливи,
залутани в живота по пътища трънливи.
И мечтая да превърнем родната земя в храм,
да заживееме разбрано, без завист и омраза там.
© Илия Бежански Все права защищены
да заживееме разбрано, без завист и омраза там."
Всички мечтаем!