Кратка житейска история

                      С куфар в ръка напуснах нашата държава

                            без бъдеще под корумпираната ù управа.

                      На чуждата земя дойдох с една мечта голяма

                          и тъй започна моята човешка драма

                     От всички сънародници дълго аз странях

                         и някак си не исках да дружа с тях.

                      Омръзнало ми беше от завист там и злоба,

                          с груби отношения от раждане до гроба.

                     Американец исках аз да бъда тука

                          с "How are you" и " Thank you" всеки да ми гука.

                     В кола луксозна да се возя по шосето

                         и пачка долари да ми шумят в портмонето.

                     Страхотна къща да опъна кат борците,

                             на Коледа да я  украсявам със венците.

                      И с усмивка всеки " Сър" да ме нарича,

                           па макар и никой да не ме обича.

                     Исках да забравя аз, че там съм се родил,

                          на потекло, традиция и род изневерил.

                     Щом чуех аз за българи, пази ме, Боже,

                          със тях да правиш нещо никога не може.

                       Така отминаха години, озърнах се и сам бях аз

                            и сладките усмивки и " Thank you" изчезнаха завчас.

                       Луксозната кола и къщата все още си стоят,

                            но хубавите ми моменти на пръсти се броят.

                        А мойте мисли пак ме връщат някъде назад,

                            към хората  от онзи корумпирания свят.

                         Как силно иска ми се нещо да направя,

                             недоверието и съмнението да забравя.

                         Защото всички ний желаеме да сме щастливи,

                               залутани в живота по пътища трънливи.

                        И мечтая да превърнем  родната земя в храм,

                                 да заживееме разбрано, без завист и омраза там.