Залутан в дебрите на мисълта се питам

защо ли Бог ме тъй ориса?

Една отколешна мечта 

да ме преследва и не дава мира.

Преболедувах, преживях милион

изгубени любови.

От раните се оттървах,

но секна ми гласът любовен.

И сричам тук с пресипнал глас:

„Обичам те”, но се препъвам,

във собствената, щура власт

на егото си непоръбено.

Като разстроен камертон,

звукът  фалшив и недостоен,

се смесва с равния ми тон.

И падат свинксове  и  разпиляват

нежността в аванс.

И питам се - защо изгубих този шанс?