Кратка равносметка
510
0
0
Залутан в дебрите на мисълта се питам
защо ли Бог ме тъй ориса?
Една отколешна мечта
да ме преследва и не дава мира.
Преболедувах, преживях милион
изгубени любови.
От раните се оттървах,
но секна ми гласът любовен.
И сричам тук с пресипнал глас:
„Обичам те”, но се препъвам,
във собствената, щура власт
на егото си непоръбено.
Като разстроен камертон,
звукът фалшив и недостоен,
се смесва с равния ми тон.
И падат свинксове и разпиляват
нежността в аванс.
И питам се - защо изгубих този шанс?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
