23 нояб. 2015 г., 17:06
Краткият час
Оглушали от моторния бяс,
задушени в бензинови пàри,
неусетно се изтъркалят край нас
дните ни, като сън преживяни -
в усилие, в любов, във омраза,
в напаст от житейски проблеми ...
Заспиваме с чувство, че успяли сме
нашият свят все пак да намерим ...
Но изневиделица
откъсва се премълчана въздишка ...
неизживяното изплува без глас,
защо - не знаеш ... скъсана нишка
от надеждите, мечтите на друго аз
в душата, което те скрито гори
цял живот - онзи краткият час,
даден на безкрилия двуног да лети ...
© Валентин Василев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Затова на мечтателя спомените са кратки...Поздрав!
-
Винаги има нещо в нас, което иска да лети... Трябва да се възползваме от възможността
Поздрави! -
!!!
-
Поздравления за творбата!
-
Оглушали от бяса на ежедневието, което все повече опустощява душата ни, става все по-трудно достигнем
"онзи краткият час, даден на безкрилия двуног да лети ..."
Поздравление за това хубаво стихотворение, Вальо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
!!!
!!!