23 нояб. 2015 г., 17:06

Краткият час

529 0 6

 

 

 

Оглушали от моторния бяс,

задушени в бензинови пàри,

неусетно се изтъркалят край нас

дните ни, като сън преживяни -

в усилие, в любов, във омраза,

в напаст от житейски проблеми ...

Заспиваме с чувство, че успяли сме

нашият свят все пак да намерим ...

Но изневиделица

откъсва се премълчана въздишка ...

неизживяното изплува без глас,

защо - не знаеш ... скъсана нишка

от надеждите, мечтите на друго аз

в душата, което те скрито гори

цял живот - онзи краткият час,

даден на безкрилия двуног да лети ...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....