23 nov 2015, 17:06

Краткият час 

  Poesía
379 0 6

 

 

 

Оглушали от моторния бяс,

задушени в бензинови пàри,

неусетно се изтъркалят край нас

дните ни, като сън преживяни -

в усилие, в любов, във омраза,

в напаст от житейски проблеми ...

Заспиваме с чувство, че успяли сме

нашият свят все пак да намерим ...

Но изневиделица

откъсва се премълчана въздишка ...

неизживяното изплува без глас,

защо - не знаеш ... скъсана нишка

от надеждите, мечтите на друго аз

в душата, което те скрито гори

цял живот - онзи краткият час,

даден на безкрилия двуног да лети ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
    !!!
    !!!
  • Затова на мечтателя спомените са кратки...Поздрав!
  • Винаги има нещо в нас, което иска да лети... Трябва да се възползваме от възможността Поздрави!
  • !!!
  • Поздравления за творбата!
  • Оглушали от бяса на ежедневието, което все повече опустощява душата ни, става все по-трудно достигнем

    "онзи краткият час, даден на безкрилия двуног да лети ..."

    Поздравление за това хубаво стихотворение, Вальо!
Propuestas
: ??:??