Краткият час
Оглушали от моторния бяс,
задушени в бензинови пàри,
неусетно се изтъркалят край нас
дните ни, като сън преживяни -
в усилие, в любов, във омраза,
в напаст от житейски проблеми ...
Заспиваме с чувство, че успяли сме
нашият свят все пак да намерим ...
Но изневиделица
откъсва се премълчана въздишка ...
неизживяното изплува без глас,
защо - не знаеш ... скъсана нишка
от надеждите, мечтите на друго аз
в душата, което те скрито гори
цял живот - онзи краткият час,
даден на безкрилия двуног да лети ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
Поздрави!
