Nov 23, 2015, 5:06 PM

Краткият час

  Poetry
532 0 6

 

 

 

Оглушали от моторния бяс,

задушени в бензинови пàри,

неусетно се изтъркалят край нас

дните ни, като сън преживяни -

в усилие, в любов, във омраза,

в напаст от житейски проблеми ...

Заспиваме с чувство, че успяли сме

нашият свят все пак да намерим ...

Но изневиделица

откъсва се премълчана въздишка ...

неизживяното изплува без глас,

защо - не знаеш ... скъсана нишка

от надеждите, мечтите на друго аз

в душата, което те скрито гори

цял живот - онзи краткият час,

даден на безкрилия двуног да лети ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...