Кратко стихотворение, от сърце
Харесва ли ти в самота да гаснеш всеки ден,
да проклинаш всеки пуст момент?
Кога спря да Обичаш,
защо сега на празнота се обричаш?
Един е животът, знаеш,
но как бавно задушаваш го, нехаеш.
С омраза и злоба, и завист се тровиш,
не можеш страховете си сам да пребориш.
И без теб слънцето ще изгрява,
на никой не му пука и филмът продължава.
Тъжен ще е краят,
неизречени думите остават.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роси Петрова Все права защищены
