Jul 6, 2011, 8:59 AM

Кратко стихотворение, от сърце 

  Poetry » Phylosophy
2182 0 4

Харесва ли ти в самота да гаснеш всеки ден,

да проклинаш всеки пуст момент?

Кога спря да Обичаш,

защо сега на празнота се обричаш?


Един е животът, знаеш,

но как бавно задушаваш го, нехаеш.

С омраза и злоба, и завист се тровиш,

не можеш страховете си сам да пребориш.


И без теб слънцето ще изгрява,

на никой не му пука и филмът продължава.

Тъжен ще е краят,

неизречени думите остават.

© Роси Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??