Харесва ли ти в самота да гаснеш всеки ден,
да проклинаш всеки пуст момент?
Кога спря да Обичаш,
защо сега на празнота се обричаш?
Един е животът, знаеш,
но как бавно задушаваш го, нехаеш.
С омраза и злоба, и завист се тровиш,
не можеш страховете си сам да пребориш.
И без теб слънцето ще изгрява,
на никой не му пука и филмът продължава.
Тъжен ще е краят,
неизречени думите остават.
© Роси Петрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
