Ти ли умираш в мен,

без теб ли сам умирам,

защо тъмнее този ден

и душата ми на топка свива?

Знам, няма нищо вечно,

дори в света, тъй красив,

и всеки път, и най-далечния,

към край се нанякъде стреми.

На кръстопът срещнат ли се двама,

не се ли хванат ръка в ръка,

на посоки разни ги вятърът отвява

като жълтеещи липови листа.

Виж, на ъгъла на уличката малка,

като два улични фенера те светят,

опитват да разпръснат мрака,

светлини си дрезгави да слеят ...

но един от друг остават си далечни,

докато в утрото сами угаснат -

денят идва, настървен за срещи,

които своя край ще чакат ...

Ти ли умираш в мен,

без теб ли сам умирам ...?

Притихвам уморен ...,

докрай ще те измислям ...!