Aug 20, 2016, 7:14 PM

Краят

  Poetry
461 0 1

 

 

 

Ти ли умираш в мен,

без теб ли сам умирам,

защо тъмнее този ден

и душата ми на топка свива?

 

Знам, няма нищо вечно,

дори в света, тъй красив,

и всеки път, и най-далечния,

към край се нанякъде стреми.

 

На кръстопът срещнат ли се двама,

не се ли хванат ръка в ръка,

на посоки разни ги вятърът отвява

като жълтеещи липови листа.

 

Виж, на ъгъла на уличката малка,

като два улични фенера те светят,

опитват да разпръснат мрака,

светлини си дрезгави да слеят ...

 

но един от друг остават си далечни,

докато в утрото сами угаснат -

денят идва, настървен за срещи,

които своя край ще чакат ...

 

Ти ли умираш в мен,

без теб ли сам умирам ...?

Притихвам уморен ...,

докрай ще те измислям ...!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...