Краят...
Край. Животът свърши.
Болката в пакетче се сортира.
До дъно всичко се прекърши.
А краят злоба провокира.
Край. Със самотата се напих.
Нищо няма да се промени.
И нищо аз не оцених,
а мене кой ли оцени?
Край. Отрони се сълза поредна.
Навън е слънчево. Във мен вали.
Душата е отдавна непотребна.
О, Божичко, така боли...
Край. Аз нямам вече сила.
И нямам нищо. Пълен крах.
И сякаш всичко съм изпила,
от това, което съм, ще бъда, или бях.
Край. На строфата последна.
Няма запетайки и кавички.
Изчезна същността безследна.
От мен останаха... безумни срички...
Аз съм човекът, който...
ще (СТРАДА)ше...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Терзийска Все права защищены
