Краят...
Край. Животът свърши.
Болката в пакетче се сортира.
До дъно всичко се прекърши.
А краят злоба провокира.
Край. Със самотата се напих.
Нищо няма да се промени.
И нищо аз не оцених,
а мене кой ли оцени?
Край. Отрони се сълза поредна.
Навън е слънчево. Във мен вали.
Душата е отдавна непотребна.
О, Божичко, така боли...
Край. Аз нямам вече сила.
И нямам нищо. Пълен крах.
И сякаш всичко съм изпила,
от това, което съм, ще бъда, или бях.
Край. На строфата последна.
Няма запетайки и кавички.
Изчезна същността безследна.
От мен останаха... безумни срички...
Аз съм човекът, който...
ще (СТРАДА)ше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
