Мъртвият глас
на вече миналото Аз
нашепва:
- Върни се при мен.
Там, където се прегръщахме
под черешовите цветове
на невинните мечти.
- Не, - отвръщам,
тролеят за миналото
отдавна мина
през спирките на сърцето ми.
Черешата изсъхна.
© Елисавета Емилова Все права защищены