Краят
503
0
0
Мъртвият глас
на вече миналото Аз
нашепва:
- Върни се при мен.
Там, където се прегръщахме
под черешовите цветове
на невинните мечти.
- Не, - отвръщам,
тролеят за миналото
отдавна мина
през спирките на сърцето ми.
Черешата изсъхна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елисавета Емилова Всички права запазени
