27.05.2022 г., 11:08 ч.

Краят 

  Поезия » Любовна
233 0 0

Мъртвият глас
на вече миналото Аз
нашепва:
- Върни се при мен.
Там, където се прегръщахме
под черешовите цветове
на невинните мечти.
- Не, - отвръщам,
тролеят за миналото
отдавна мина
през спирките на сърцето ми.
Черешата изсъхна.

© Елисавета Емилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??