Бързам, бързам. Вечно бързам.

Калдъръмен съм кутсуз

и животът все ми връзва

на веригата топуз.

А и виното ми снощно,

в пътя снежен ми тежи

и венецът трънен още

на челото се държи.

По-добре да бях останал

в задимения салон

да полегна на дивана –

кратък сън под лампион.

За какво да се прибирам

с оксиженови очи?

В джоба ми – шишето бира,

а главата ми – бучи,

от това, какво се случи

в този шумен карнавал.

Весел беше или скучен

Коледният рецитал?

Краят на една година

ще бележи в календар

хепи енд-а за мнозина,

а за мене – снет товар,

от това, че бе затапен

пътят с ангелско гише.

Осъзнал, че минах трапа –

хвърлям празното шише.