Краят на една година
Бързам, бързам. Вечно бързам.
Калдъръмен съм кутсуз
и животът все ми връзва
на веригата топуз.
А и виното ми снощно,
в пътя снежен ми тежи
и венецът трънен още
на челото се държи.
По-добре да бях останал
в задимения салон
да полегна на дивана –
кратък сън под лампион.
За какво да се прибирам
с оксиженови очи?
В джоба ми – шишето бира,
а главата ми – бучи,
от това, какво се случи
в този шумен карнавал.
Весел беше или скучен
Коледният рецитал?
Краят на една година
ще бележи в календар
хепи енд-а за мнозина,
а за мене – снет товар,
от това, че бе затапен
пътят с ангелско гише.
Осъзнал, че минах трапа –
хвърлям празното шише.
© Иван Христов All rights reserved.
