Откъсвам грозд от дива лоза,

израснала над скалата до кея,

последвам вкусвайки сладкия сок на плода,

и с поглед над залива като птица се рея.

Рибари с изпечени от соленият вятър лица,

със спластени бради и дъх на ракия,

разпръснали мрежите си на брега,

събират улова от дребна хамсия.

Неми сгради, пустеещи плажове,

празна крайбрежна алея,

летовниците са се прибрали по дома,

останали са само тия.

Няма ги писукащите лястовици.

Жълтеят  стеблата на тревите.

В залязващото слънце на отиващото си лято,

за последно си къпя косите.

Прощавам се от тази скала

и устните си от сока на гроздето трия.

Казвам: "Довиждане, лято, море и лоза!"

и слизам в крайбрежната кръчма да пия.