2 sept 2015, 21:40

Краят на лятото

  Poesía
881 0 0

Откъсвам грозд от дива лоза,

израснала над скалата до кея,

последвам вкусвайки сладкия сок на плода,

и с поглед над залива като птица се рея.

 

Рибари с изпечени от соленият вятър лица,

със спластени бради и дъх на ракия,

разпръснали мрежите си на брега,

събират улова от дребна хамсия.

 

Неми сгради, пустеещи плажове,

празна крайбрежна алея,

летовниците са се прибрали по дома,

останали са само тия.

 

Няма ги писукащите лястовици.

Жълтеят  стеблата на тревите.

В залязващото слънце на отиващото си лято,

за последно си къпя косите.

 

Прощавам се от тази скала

и устните си от сока на гроздето трия.

Казвам: "Довиждане, лято, море и лоза!"

и слизам в крайбрежната кръчма да пия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...