3 янв. 2024 г., 08:33

Краят на ненормалния път

305 2 1

КРАЯТ НА НЕНОРМАЛНИЯ ПЪТ

 

… понеже приближавам се към края на своя ненормално дълъг път,

прииска ми се просто да узная какво за мене мисли си светът? –

дали във невъзможните си мисли не съм му някой лишен изтърсак,

след който просто трябва да почисти и да ме скрие в бездните от мрак,

дали не съм пък и значима личност? – заслужила лампази и медал,

подир която губи смисъл всичко – живял ли съм, или не съм живял,

 

дали невям след думите ми прости е станал някак по-добър и благ,

несретника по Коледните пости е срещал с хляб на своя късен праг,

дали наместо мен разстла постеля на друмника, окъсал през нощта? –

додето аз – неделя след неделя! – все болките му дишам – и чета,

Ще се кълна – дори и в белезници! – дори да падна в Ада съм готов.

Светът е прочит. И на вси езици! – е Обич. И Надежда. И Любов.

 

21 декемврий 2023 г.

гр. Варна, 19, 05 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...