Jan 3, 2024, 8:33 AM

Краят на ненормалния път

  Poetry
303 2 1

КРАЯТ НА НЕНОРМАЛНИЯ ПЪТ

 

… понеже приближавам се към края на своя ненормално дълъг път,

прииска ми се просто да узная какво за мене мисли си светът? –

дали във невъзможните си мисли не съм му някой лишен изтърсак,

след който просто трябва да почисти и да ме скрие в бездните от мрак,

дали не съм пък и значима личност? – заслужила лампази и медал,

подир която губи смисъл всичко – живял ли съм, или не съм живял,

 

дали невям след думите ми прости е станал някак по-добър и благ,

несретника по Коледните пости е срещал с хляб на своя късен праг,

дали наместо мен разстла постеля на друмника, окъсал през нощта? –

додето аз – неделя след неделя! – все болките му дишам – и чета,

Ще се кълна – дори и в белезници! – дори да падна в Ада съм готов.

Светът е прочит. И на вси езици! – е Обич. И Надежда. И Любов.

 

21 декемврий 2023 г.

гр. Варна, 19, 05 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...