28 окт. 2010 г., 13:32

Краят на нощта

881 0 0

След края на нощта бурна,

стоя до прозореца притихнала.

Стоя и чакам... Безмълвна,

след нощната буря стихнала,

чакам теб...

 

Очите ми се взират през стъклото,

за да те видят. Слушам - да чуя стъпките ти.

Съзерцавам отражението на леглото

и като че ли пак чувам шепота ти,

докосващ кожата ми...

 

Отдръпвам се от нишата свята,

за да запаля цигара. Да се закълна мога,

че усещам все още опиата

на кожата ти, създадена от Бога,

оставила по мен следи...

 

Ръцете ми докосват чаршафите разпилени,

подушвам аромата ти, впил се в тях.

И като че ли отново мечтите са окрилени -

сливаме телата си в сладък грях,

прикрити от нощната тъма...

 

Лежа сред белите чаршафи, безмълвна.

Стоя и чакам теб. Чакам устните ти

да ме потопят в поредната нощ бурна,

за да мога с наслада шепота ти

да си спомням на сутринта...

 

 Ив.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...