След края на нощта бурна,

стоя до прозореца притихнала.

Стоя и чакам... Безмълвна,

след нощната буря стихнала,

чакам теб...

Очите ми се взират през стъклото,

за да те видят. Слушам - да чуя стъпките ти.

Съзерцавам отражението на леглото

и като че ли пак чувам шепота ти,

докосващ кожата ми...

Отдръпвам се от нишата свята,

за да запаля цигара. Да се закълна мога,

че усещам все още опиата

на кожата ти, създадена от Бога,

оставила по мен следи...

Ръцете ми докосват чаршафите разпилени,

подушвам аромата ти, впил се в тях.

И като че ли отново мечтите са окрилени -

сливаме телата си в сладък грях,

прикрити от нощната тъма...

Лежа сред белите чаршафи, безмълвна.

Стоя и чакам теб. Чакам устните ти

да ме потопят в поредната нощ бурна,

за да мога с наслада шепота ти

да си спомням на сутринта...

 Ив.