В края е топло...
душата лети,
леглото не помни,
колко нощи не спиш.
В края е нежно...
всяка болка отлита.
Очите са снежни.
Помнят. Гори.
Истината дълбае следи.
В края всички сме неми.
Раздялата с примирение
до прага ни изпраща.
Длани, от чувства лишени,
мъртви цветя се поклащат.
Ще си тръгнеш ти!
Ще остана аз!
Любовта я няма за нас!
© Радка Иванова Все права защищены