В края е топло...
душата лети,
леглото не помни,
колко нощи не спиш.
В края е нежно...
всяка болка отлита.
Очите са снежни.
Помнят. Гори.
Истината дълбае следи.
В края всички сме неми.
Раздялата с примирение
до прага ни изпраща.
Длани, от чувства лишени,
мъртви цветя се поклащат.
Ще си тръгнеш ти!
Ще остана аз!
Любовта я няма за нас!
© Радка Иванова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
