В края е топло...
душата лети,
леглото не помни,
колко нощи не спиш.
В края е нежно...
всяка болка отлита.
Очите са снежни.
Помнят. Гори.
Истината дълбае следи.
В края всички сме неми.
Раздялата с примирение
до прага ни изпраща.
Длани, от чувства лишени,
мъртви цветя се поклащат.
Ще си тръгнеш ти!
Ще остана аз!
Любовта я няма за нас!
© Радка Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
