шанара (Диляна Неделчева)
222 126
21 сент. 2007 г., 21:03

Крепост 

  Поэзия
597 0 4
 Крепост

Всеки сам може да се защитава,

скрит в мястото, наречен негов дом.

Място, където да е сигурен в себе си

и нищо от отвън не може да го нарани.

Но дали това е всичко?

Тялото е крепост за душата,

но и стени невидими пак има.

Като буйна река пресичат пътя ти

към света на другите, далечен и близък.

И дори когато си толкова, че трябва само

ръка да протегнеш и да го докоснеш,

стените пак са теб, непреодолими, вечни

от стъкло, прозрачни, всичко се вижда,

но от камък по-здрави, не се разбиват.

Ти си крепост, стояща на хълм самотен

и вътре като затворена принцеса

седи душата ти нежна и просто чака...

Някой принц красив да дойде и освободи

копнеж един, по-силен от живота,

копнеж за любов и сила,

способна да разбие крепостната стена.

Душата ще да открие своя принц

и магията на крепостта ще се развали.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами ако някой си направи труда да види и другине ми неща ще открие, че това е моя стил. За мен това и стихотворение. Знам, че може да се направи страхотно разказче или есе на тези тема, но в близко бъдеще нямам подобни планове.
  • мен ми прилича на есе .. приятно е... няма лоши думи
    усеща се топлинка дори ... макар по крепостта да има мъх и паяжини
  • По - добре да не започвам нещо на подобна тематика, защото това е тема, която няма край.
    Радвам се обаче, че ви харесва.
  • по-скоро е за разказ
Предложения
: ??:??