Крепост
Всеки сам може да се защитава,
скрит в мястото, наречен негов дом.
Място, където да е сигурен в себе си
и нищо от отвън не може да го нарани.
Но дали това е всичко?
Тялото е крепост за душата,
но и стени невидими пак има.
Като буйна река пресичат пътя ти
към света на другите, далечен и близък.
И дори когато си толкова, че трябва само
ръка да протегнеш и да го докоснеш,
стените пак са теб, непреодолими, вечни
от стъкло, прозрачни, всичко се вижда,
но от камък по-здрави, не се разбиват.
Ти си крепост, стояща на хълм самотен
и вътре като затворена принцеса
седи душата ти нежна и просто чака...
Някой принц красив да дойде и освободи
копнеж един, по-силен от живота,
копнеж за любов и сила,
способна да разбие крепостната стена.
Душата ще да открие своя принц
и магията на крепостта ще се развали.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ами ако някой си направи труда да види и другине ми неща ще открие, че това е моя стил. За мен това и стихотворение. Знам, че може да се направи страхотно разказче или есе на тези тема, но в близко бъдеще нямам подобни планове.
-
мен ми прилича на есе .. приятно е... няма лоши думи
усеща се топлинка дори ... макар по крепостта да има мъх и паяжини -
По - добре да не започвам нещо на подобна тематика, защото това е тема, която няма край.
Радвам се обаче, че ви харесва. -
по-скоро е за разказ
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
