Yuri (Yuri Yovev)
664 8557
8 окт. 2020 г., 14:06

Крепост 

  Поэзия » Юмористическая
360 2 19

Моят дом - е моя крепост -

със блиндирани врати.

С две аларми под паркета

и с бронирани стени.

 

Всеки джам ми е с решетки

и с парче бодлива тел.

Нощем пазят ме брюнетки.

Денем някакъв козел.

 

Храня - куче вън на двора -

бял огромен алабай.

Щом подуши странни хора

да надава силен лай!

 

Под леглата имам пушки,

заредени със съчми.

Денонощно светят крушки

в тоалетните дори!

 

Две готвачки съм обучил

на стрелба и карате!

Ако нещо с мен се случи,

отговарят лично те!

 

Охранявам - превантивно,

даже близкия съсед.

Невестулка - да премине -

ще я гръмна с пистолет!

 

Взимам много крути мерки,

като в сливенски затвор.

Имам страх от шантонерки

и съпружески терор!

 

Моят дом, е здрава крепост,

тук треперя ден и нощ!

Как ми звъннат на звънеца,

грабвам кухненския нож!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Октомври

2029 г.

 

 

© Yuri Yovev Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Елка, опасал съм се с бодлива тел! 😀 Благодаря ти! 😊
  • Да не ти идва човек на гости, Юри! Браво, добре си се подготвил! Поздравления, много ми хареса!
  • Животът на кучето е толкова кратък за жалост. Има-няма петнадесет години. А после мрак и самота. Дерзай!
  • Да не е от някоя песен на Розенбаум или Шифутински ?
  • Генек, превеждай, макар че съм живял в Русия, не го разбрах напълно. 😊
  • 😀😀😀! Хахахахаха! Деа, ще ме умориш от смях! 😀😀😀
  • Мариана, кво да ти кажа - късмет... 😀
    Ивита, трудно е за един мъж да бъде в женски затвор. 😀
    Искра, има много, много по-страшни от теб! 😀
    Мастър, има изход от ситуацията: в реалния свят сред природата с някое куче. Знам го от опит. 😀
  • Е, не можах да се сдържа:

    Ми напира стих лиричен
    у прекрасната глава.
    Юри, в къщата ти лично
    идвам да го споделя
    Да изпея две-три фрази
    имах тази нощ мерак,
    но внезапно ме налази
    някакъв козел по мрак.
    Две брюнетки ме втрещиха
    с погледи - почти умрях.
    Въздухът нагорещи се
    и от ярост и от страх.
    Някаква готвачка-нинджа
    хвърля кухненски черпак.
    Хубаво, че недовижда...
    И ударих го на бяг.
    Само, мисля, алабая
    и без думи ме разбра
    Ни веднъж не ме залая.
    Мръвки ще му подаря!🍗🍗🥩🥩🍖
  • Между впрочем стихотворението сякаш е писано за мен. Домът трябва да си е крепост, защото иначе излизаш в реалния свят, който е опасно място. Разруши ли се, става зле.
  • Моят дом е моят затвор...Добре се посмях. Привет, Юри.
  • Мастър, смехът ти е - радост за мен! 😀
  • Отдавна не съм се смял така.
  • Пепи! 😀 😀 😀
    Дистанционно ще се влюбя
    във колежка в този сайт!
    Крепоста си - ще загубя,
    ще я дръпна в моя прайд!
  • То се започва още от малки: дистанционно училище, дистанционни гаджета, дистанционни връзки... очаквам да разрешат и дистанционни бракове, само да видим как децата дистанционно ще се произвеждат. Иначе имаш ли си интернет - на един клик разстояние ти е целий свет!
    Крепост, брюнетки и готвачки като прибавим, и щастието е пълно.
  • Кети! 😊😊😊
  • Много веселяшко!
  • Деа, представяш ли си колко съм наплашен, че да се окопая така, и то от... айде да не казвам от кого. 😀 А всичко, което съм написал е чиста истина! 😀😀😀
    А, алабая е готин! 😀
  • Ех, Юри, ми то- една серенада не може да ти направи човек , че веднага го гръмваш
    Така си се бронирал... брюнетки, готвачки, козел само алабая не ме притеснява.
  • Мислителю 😀 взимай пример от мен - рано или късно ще почнем да живеем в крепости. 😊 Аз засега съм си добре, имам си брюнетки, куче, готвачки, дори един козел за всеки случай! 😀
Предложения
: ??:??