8.10.2020 г., 14:06

Крепост

560 2 19

Моят дом - е моя крепост -

със блиндирани врати.

С две аларми под паркета

и с бронирани стени.

 

Всеки джам ми е с решетки

и с парче бодлива тел.

Нощем пазят ме брюнетки.

Денем някакъв козел.

 

Храня - куче вън на двора -

бял огромен алабай.

Щом подуши странни хора

да надава силен лай!

 

Под леглата имам пушки,

заредени със съчми.

Денонощно светят крушки

в тоалетните дори!

 

Две готвачки съм обучил

на стрелба и карате!

Ако нещо с мен се случи,

отговарят лично те!

 

Охранявам - превантивно,

даже близкия съсед.

Невестулка - да премине -

ще я гръмна с пистолет!

 

Взимам много крути мерки,

като в сливенски затвор.

Имам страх от шантонерки

и съпружески терор!

 

Моят дом, е здрава крепост,

тук треперя ден и нощ!

Как ми звъннат на звънеца,

грабвам кухненския нож!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Октомври

2029 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Елка, опасал съм се с бодлива тел! 😀 Благодаря ти! 😊
  • Да не ти идва човек на гости, Юри! Браво, добре си се подготвил! Поздравления, много ми хареса!
  • Животът на кучето е толкова кратък за жалост. Има-няма петнадесет години. А после мрак и самота. Дерзай!
  • Да не е от някоя песен на Розенбаум или Шифутински ?
  • Генек, превеждай, макар че съм живял в Русия, не го разбрах напълно. 😊

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...