8.10.2020 г., 14:06

Крепост

559 2 19

Моят дом - е моя крепост -

със блиндирани врати.

С две аларми под паркета

и с бронирани стени.

 

Всеки джам ми е с решетки

и с парче бодлива тел.

Нощем пазят ме брюнетки.

Денем някакъв козел.

 

Храня - куче вън на двора -

бял огромен алабай.

Щом подуши странни хора

да надава силен лай!

 

Под леглата имам пушки,

заредени със съчми.

Денонощно светят крушки

в тоалетните дори!

 

Две готвачки съм обучил

на стрелба и карате!

Ако нещо с мен се случи,

отговарят лично те!

 

Охранявам - превантивно,

даже близкия съсед.

Невестулка - да премине -

ще я гръмна с пистолет!

 

Взимам много крути мерки,

като в сливенски затвор.

Имам страх от шантонерки

и съпружески терор!

 

Моят дом, е здрава крепост,

тук треперя ден и нощ!

Как ми звъннат на звънеца,

грабвам кухненския нож!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Октомври

2029 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Елка, опасал съм се с бодлива тел! 😀 Благодаря ти! 😊
  • Да не ти идва човек на гости, Юри! Браво, добре си се подготвил! Поздравления, много ми хареса!
  • Животът на кучето е толкова кратък за жалост. Има-няма петнадесет години. А после мрак и самота. Дерзай!
  • Да не е от някоя песен на Розенбаум или Шифутински ?
  • Генек, превеждай, макар че съм живял в Русия, не го разбрах напълно. 😊

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....