Крещя на ум

О, Боже!

Любов какво е аз не зная.

Изгубвам се във черната мъгла накрая.

Защо? Когато мисля си, че щастие все пак има,

усещам как болката пълзи и мястото му взима.

О, Боже!

Не знаеш ли как пътя си да начертая?

Крила да имам и да полетя към рая.

Защо мъченията толкоз страшни са, кажи?

Обречена ли съм тук, долу да живея във лъжи?!

О, Боже!

Какво да сторя, че над мен да се смилиш?

И от лицето на земята да ме заличиш...

Защо? И за какво така безпътна аз се пазя...

Очаквай ме, при теб сама ще вляза.

О, Боже!

Ще разбъркам всичко, което за мен си отредил.

И сама съдбата ще си начертая, не както ти си наредил.

Защо? Защо да чакам, тук вече нищо не ме спира!

Чуваш ли? Прати ме в пъкала и оставям те на мира!

О, Боже!

Там, в черния покой, на него аз ще се отдам.

Ще бъда страстна тъй, както само аз си знам.

Защото ти предаде ме и мен не пожела,

остава ми единствено да бъда Дяволска жена!