21.05.2008 г., 7:49

Крещя на ум

869 0 1
 

О, Боже!

Любов какво е аз не зная.

Изгубвам се във черната мъгла накрая.

Защо? Когато мисля си, че щастие все пак има,

усещам как болката пълзи и мястото му взима.

 

 

О, Боже!

Не знаеш ли как пътя си да начертая?

Крила да имам и да полетя към рая.

Защо мъченията толкоз страшни са, кажи?

Обречена ли съм тук, долу да живея във лъжи?!

 

 

О, Боже!

Какво да сторя, че над мен да се смилиш?

И от лицето на земята да ме заличиш...

Защо? И за какво така безпътна аз се пазя...

Очаквай ме, при теб сама ще вляза.

 

 

О, Боже!

Ще разбъркам всичко, което за мен си отредил.

И сама съдбата ще си начертая, не както ти си наредил.

Защо? Защо да чакам, тук вече нищо не ме спира!

Чуваш ли? Прати ме в пъкала и оставям те на мира!

 

 

О, Боже!

Там, в черния покой, на него аз ще се отдам.

Ще бъда страстна тъй, както само аз си знам.

Защото ти предаде ме и мен не пожела,

остава ми единствено да бъда Дяволска жена!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...