Креват

В моята малка стая пак седя,

пак пред екрана светещ,

отново мислите си редя,

и мисля, че ще си легнеш. 

Ще си легнеш в кревата лош,

който твоите мисли залавя,

който думите “лека нощ”

да ги кажеш, не те оставя.

Леглото ти те прави тъжен,

тогава - защо да ми звъниш? 

Щом от мен ти не си омаян,

щом няма какво да потвърдиш

Още по-лош е креватът мой -

кара ме думите “лека нощ” да копнея,

но не от майка, татко или от друг герой,

а от теб - заради който пак беснея. 

Мисля, че моят креват те обича,

че в него няма отново да тъжиш,

неговата обич всеки път си пролича,

при мисълта ти в него да заспиш.