19.04.2025 г., 20:44

Креват

305 0 0

В моята малка стая пак седя,

пак пред екрана светещ,

отново мислите си редя,

и мисля, че ще си легнеш. 

 

Ще си легнеш в кревата лош,

който твоите мисли залавя,

който думите “лека нощ”

да ги кажеш, не те оставя.

 

Леглото ти те прави тъжен,

тогава - защо да ми звъниш? 

Щом от мен ти не си омаян,

щом няма какво да потвърдиш

 

Още по-лош е креватът мой -

кара ме думите “лека нощ” да копнея,

но не от майка, татко или от друг герой,

а от теб - заради който пак беснея. 

 

Мисля, че моят креват те обича,

че в него няма отново да тъжиш,

неговата обич всеки път си пролича,

при мисълта ти в него да заспиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аник П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...