Креват
В моята малка стая пак седя,
пак пред екрана светещ,
отново мислите си редя,
и мисля, че ще си легнеш.
Ще си легнеш в кревата лош,
който твоите мисли залавя,
който думите “лека нощ”
да ги кажеш, не те оставя.
Леглото ти те прави тъжен,
тогава - защо да ми звъниш?
Щом от мен ти не си омаян,
щом няма какво да потвърдиш
Още по-лош е креватът мой -
кара ме думите “лека нощ” да копнея,
но не от майка, татко или от друг герой,
а от теб - заради който пак беснея.
Мисля, че моят креват те обича,
че в него няма отново да тъжиш,
неговата обич всеки път си пролича,
при мисълта ти в него да заспиш.
© Аник П. All rights reserved.