Криеница - стих: от valli (Валентина Велчева)

valli (Валентина Велчева)
16 10

17 дек. 2011 г., 13:04

Криеница

Поэзия

565 0 5

Обърни се и преброй до девет,
а аз ще се изгубя в тъмнината
и девет пъти ще се връщам и отивам,
но ти не се обръщай, а почакай.
Мога да се крия, някак свикнах...
Мога и да бягам, вече мога.
Може би ще поискам да те викна,
а може би ще замълча. Отново.
Но ти не се сърди,
можеш и сам да ме откриеш,
оставила съм ти следи
по крехките стъбла на вишните.
С буквичка отгоре върху всяка
ти написах нещо мъничко и скрито,
издълбах го с клонче по кората,
а луната прилежно ме подписа.
И деветте светулки си оставих,
за да те упътват, проследи ги.
Но и те изчезват, не забравяй -
губиш по една на всяко спиране.
Ако пък последната и тя си тръгне
и си помислиш, че съм се прибрала,
обърни се, нищо че е тъмно...
ще видиш, че след тебе съм вървяла.

© Валентина Велчева Все права защищены

Свързани произведения

Комментарии

Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

Lovewear (Пепър Формаджи)

2011-12-18T17:45:36+02:00
nadinka1991 (Надежда Кръстева)

2011-12-18T10:08:43+02:00

Kрасиво!
gefita (Георги Табаков)

2011-12-18T01:15:01+02:00

Незабравимо...
Стих романтичен.
Обич вълшебна,топла,добра.
Привлича човешко внимание.
Колкото посещения има този стих ,толкова шестици заслужава да има...
Браво ,че такива мисли имаш.
valia1771 (Ивон)

2011-12-17T21:54:23+02:00

Хареса ми!
Ilis (Алина Стоянова)

2011-12-17T19:59:02+02:00

Хубво е,Валя!
Поздрав!

Предложения

: ??:??