Криеница
Обърни се и преброй до девет,
а аз ще се изгубя в тъмнината
и девет пъти ще се връщам и отивам,
но ти не се обръщай, а почакай.
Мога да се крия, някак свикнах...
Мога и да бягам, вече мога.
Може би ще поискам да те викна,
а може би ще замълча. Отново.
Но ти не се сърди,
можеш и сам да ме откриеш,
оставила съм ти следи
по крехките стъбла на вишните.
С буквичка отгоре върху всяка
ти написах нещо мъничко и скрито,
издълбах го с клонче по кората,
а луната прилежно ме подписа.
И деветте светулки си оставих,
за да те упътват, проследи ги.
Но и те изчезват, не забравяй -
губиш по една на всяко спиране.
Ако пък последната и тя си тръгне
и си помислиш, че съм се прибрала,
обърни се, нищо че е тъмно...
ще видиш, че след тебе съм вървяла.
© Валентина Велчева All rights reserved.
