19 дек. 2007 г., 20:34

Крила 

  Поэзия » Философская
1514 0 13
Завиждам аз на тази птица,
че тъй щастлива си лети.
А пък на мене, стара жрица,
реди ми все беди, беди...
Тя крилете ми отряза
за широкото небе.
После с безразличие каза:
“Махай се оттук, дете!”
Че ще бъда аз нещастна,
май не е беда, провал.
И дори да съм прекрасна,
ще съм грозна от печал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евето Все права защищены

Предложения
: ??:??