Крила
Завиждам аз на тази птица,
че тъй щастлива си лети.
А пък на мене, стара жрица,
реди ми все беди, беди...
Тя крилете ми отряза
за широкото небе.
После с безразличие каза:
“Махай се оттук, дете!”
Че ще бъда аз нещастна,
май не е беда, провал.
И дори да съм прекрасна,
ще съм грозна от печал.
Накъде ли да се скитам,
без да мога да летя.
И защо една мечта да викам,
да копнея и тъжа?
А пък искам толкоз малко -
колко ли му е - едни крила...
И душата ми - на Феникс птица
да се къпе в синева.
Пощади ме, стара жрицо.
Не убивай в мен света.
Искам да съм волна птица
и безспирно да летя.
Дай ми тез крила навреме.
Дай ми тез крила сега.
Че едва ли, вече жалко,
пак ще искам да летя.
че тъй щастлива си лети.
А пък на мене, стара жрица,
реди ми все беди, беди...
Тя крилете ми отряза
за широкото небе.
После с безразличие каза:
“Махай се оттук, дете!”
Че ще бъда аз нещастна,
май не е беда, провал.
И дори да съм прекрасна,
ще съм грозна от печал.
Накъде ли да се скитам,
без да мога да летя.
И защо една мечта да викам,
да копнея и тъжа?
А пък искам толкоз малко -
колко ли му е - едни крила...
И душата ми - на Феникс птица
да се къпе в синева.
Пощади ме, стара жрицо.
Не убивай в мен света.
Искам да съм волна птица
и безспирно да летя.
Дай ми тез крила навреме.
Дай ми тез крила сега.
Че едва ли, вече жалко,
пак ще искам да летя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евето Всички права запазени
