Крила
Завиждам аз на тази птица,
че тъй щастлива си лети.
А пък на мене, стара жрица,
реди ми все беди, беди...
Тя крилете ми отряза
за широкото небе.
После с безразличие каза:
“Махай се оттук, дете!”
Че ще бъда аз нещастна,
май не е беда, провал.
И дори да съм прекрасна,
ще съм грозна от печал.
Накъде ли да се скитам,
без да мога да летя.
И защо една мечта да викам,
да копнея и тъжа?
А пък искам толкоз малко -
колко ли му е - едни крила...
И душата ми - на Феникс птица
да се къпе в синева.
Пощади ме, стара жрицо.
Не убивай в мен света.
Искам да съм волна птица
и безспирно да летя.
Дай ми тез крила навреме.
Дай ми тез крила сега.
Че едва ли, вече жалко,
пак ще искам да летя.
че тъй щастлива си лети.
А пък на мене, стара жрица,
реди ми все беди, беди...
Тя крилете ми отряза
за широкото небе.
После с безразличие каза:
“Махай се оттук, дете!”
Че ще бъда аз нещастна,
май не е беда, провал.
И дори да съм прекрасна,
ще съм грозна от печал.
Накъде ли да се скитам,
без да мога да летя.
И защо една мечта да викам,
да копнея и тъжа?
А пък искам толкоз малко -
колко ли му е - едни крила...
И душата ми - на Феникс птица
да се къпе в синева.
Пощади ме, стара жрицо.
Не убивай в мен света.
Искам да съм волна птица
и безспирно да летя.
Дай ми тез крила навреме.
Дай ми тез крила сега.
Че едва ли, вече жалко,
пак ще искам да летя.
© Евето All rights reserved.
