4 сент. 2024 г., 08:02

Крилата мечта

790 1 6

Аз съм малка, сладка мишка.
Често си похапвам книжка.
Ала аз съм малко по-модерна.
Хапвам, когато е непотребна.

 

Преди да хапна ги чета.
След това ще се вдъхновя.
Като кака Джени искам само
да намеря най-доброто рамо.

 

Заедно да сме комбина.
Да избягаме от скрина.
Да направиме ракета звездна.
Да обиколиме тази бездна.

 

Може да сме първи мишки
бродещи из тъмни "нишки". 
Може да сме първи на Венера. 
Чакай да си запиша в тефтера.

 

Квантов скок ще си направим.
Земята не ще забравим! 
Галактиките ще обиколим
с откривателски дух неукротим. 

 

Реалност и фантастики! 
Артефакти и антики! 
Може мечтата ми да е клише, 
но не режете моите криле!

 

Много книжчици изчетох.
И накрая гласно рекох:
Всичко става във този свят чудат, 
стига със сърцето да си крилат.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

21 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...