27 февр. 2020 г., 10:19

Крилата на демокрацията

1.2K 1 2

„Дай на тези, които обичаш криле, за да летят; корени, за да се върнат и причини, за да останат.”
(Автор: Далай Лама)
*
КРИЛАТА  НА  ДЕМОКРАЦИЯТА
Автор: Величка Николова – Литатру


Тук снежинки прехвърчат навън.
Връхлетя ни живот – много труден.
Не звучи днес камбанния звън
от параклиса срутен, безлюден.
На стената в дома ни виси
малка, стара, безмълвна икона.
Тя ни гледа със слепи очи –
непричастна и глуха кокона.

Ти се стягаш беззвучно за път.
Аз ти шия криле с моите сълзи.
Знам, отчаян ще тръгнеш отвъд –
в свят незнаен и може би – вълчи.
Аз оставам във родния свят
с нешето чедо – едничко, невръстно.
Ще го ръси тук ябълков цвят,
а България ще му е кръстник!

Любовта ми към теб ще хвърчи.
Аз в гнездото за теб ще лелея.
След годинка – синът ще търчи,
а аз радостно ще му попея!

Днес се ронят целувки от мен.
Ще ги пратя в писмо да те топлят.
Щом се върнеш, ще си запленен
от сина ни, играещ със топка.
Ще живеем под родно небе.
Родно слънце над нас ще се рее…
Петгодишният син ще расте,
мир и труд с благодат ще се леят!

Литатру

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...